Българска следа в Музей на абсента в Швейцария

Магдалена Гигова е дългогодишен журналисти запален пътешественик. Написала е общо шест книги и е участвала в създаването на още 10. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” всяка неделя от 17 часа по програма “Христо Ботев” на БНР и на “София. Адресите на любовта” всяка събота от 13 часа по Радио София. Тя публикува пътеписите си и други авторски материали в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътешестване по-евтино и безопасно.

Нароченият за зла глътка абсент в последно време преживява ренесанс. При това – в родната си Швейцария, където бива забранен през 1903 г. Тогава местен фермер, известен като Абсентовия убиец, застрелва бременната си съпруга и дъщеря си. Още преди да са го осъдили на смърт, любимото му зелено питие е осъдено на вековно забвение.

“Реабилитират” го чак през 1999 г. във Франция след подробни изследвания дали основната му съставка – белият пелин (thujone – туйон), наистина има толкова пагубно влияние върху психиката. Парламентът на Швейцария пък сваля забраната през 2004 г. Най-известният потребител на Зелената фея, както наричат поетично абсента, е Ван Гог. Който положил ухото си пред олтара на дрогиращото питие. Но на зловещото питие са наблягали още Рембо и Верлен, а и Моне и Пикасо са рисували пиячи на абсент.

Френските учени установили, че дори при старинните методи за обработка на туйона той не е зловещият дявол, който кара хората да полудяват. И по токсичност се равнява на пастиса.

Баща на абсента е френският доктор Пиер Ординер, но той е забъркал коктейла от бял пелин, зелен анасон, копър, исоп и други планински билки в Швейцария с идеята да създаде лекарство пенкилер – да цери епилепсия, камъни в бъбреците, главоболие и дори глисти. Чуждестранният легион в Алжир го използва при треска. В раницата на всеки войник имало бутилчица за спешни нужди. А когато се върнали в родината, войниците си го пийвали като аперитив.

Абсентът е местна знаменитост в Швейцария, но придобива световна известност покрай артистичната бохема в Париж през бел епок в началото на 20-и век. Халюцинациите от туйона, който има въздействие подобно на марихуаната, са така поетично възпети, че как да не опиташ.

Днес в малкото градче Мотие на двайсетина километра от Нюшател нагоре в планината няма къща, в която да не се произвежда абсент. И май това никога не е спирало. Нелегално, разбира се. А Франсоа Безансон дори е превърнал дома си в частен музей на любимата напитка. Старинната ферма “Пер Франсоа” и преди век е била дестилерия. След забраната на Зелената фея фамилията се ориентирала към търговията с минерална вода.

Мосю Безансон, макар да се кълне, че през целия си живот е правил само малки количества за лично ползване, определено прилича на човек, който си носи работата вкъщи. С румените си бузи и вечна усмивка той спокойно може да изиграе Дядо Коледа без грим. Рекламни плакати на различни видове абсент от края на 19-и и началото на 20-и век, старинни маси и столове като от кафене в Латинския квартал, десетки съоръжения за дестилиране – от портативна кана, която става и за поставяне върху печка, до специално поръчан меден казан. От чучура на един църцори 70-градусов абсент първак. В древна глинена саксия е избуял “палавият” бял пелин.

Стотици етикети на бутилки, пощенски картички, картини, запушалки, пепелници и ковьорчета с един и същ “зеленикаво-анасонен” сюжет изпълват няколкото зали на старата дестилерия. И огромна сметководна книга от 1888 г., водена с грижлив писарски почерк. От нея става ясно, че старият собственик на мястото е продавал бутилки за повече от 150 000 франка. Сума космическа за времето си. Между другото, подобна книга се води и сега, но дали заради данъчните, или наистина производството е “бутиково”, но в нея се вписват едва 10 000 бутилки годишно.

Най-ценна за собственика е съвършено запазена чаша за абсент от края на 18-и век. Той внимателно я изважда от витрината, за да покаже класическия ритуал.

Чашата само привидно прилича на стакан за поднасяне на сладолед. В дъното на конуса има кръгличко “тумбаче” за около 20 грама абсент. Върху чашата се поставя филигранна лъжичка с дупчици, а на нея – бучка захар. От съд, подобен на самовар, се пуска тъъъничка струйка студена вода, докато се стопи захарта. Най-често съотношението вода – алкохол е 3:1 или 5:1, защото градусите на абсента са сериозни – между 50 и 80. Веселият собственик на музея разполага с несметно количество сребърни лъжици в най-разнообразни форми, купувани в продължение на десетилетия по битпазари из цялата област Нюшател.

Оказва се, че има класически и “балкантуристки” номер за поднасяне на абсента. В Австро-Унгарската империя бил популярен като “бохемски”. (Пригоден за чешката вариация на питието). Франсоа Безансон не го тачи. Това обаче не му пречи да обясни, че в този случай абсентът се налива през захарта (или тя се топва в него), след което бучката се запалва. Оставя се леко карамелизирана да капе в питието, след това се долива вода, но само в съотношение 1:1.

Посещението в музея “Пер Франсоа” завършва с дегустация на лично сътворен абсент. Ако не с гореспоменатите рецепти, поне с няколко капки в поднесеното кафе.

Селцето Мотие, в което живеят едва 600 души, има не един, ами цели два музея на абсента. И ако в “Пер Франсоа” времето е спряло, новият “Мезон д’абсент” набляга на интерактивното въздействие с помощта на високи технологии. Дегустирането на десетките видове абсент обаче си остава същото. Различното е българската връзка – гид в музея е испанката Монсерат Касамаков, омъжена за нашенски инженер, от когото е прихванала десетина ключови думи. Една от които е “наздраве”, разбира се.

Магдалена Гигова

Сподели